Лятото
е времето, когато много от българите, които са избрали работа в чужбина решават
за почивката си да се завърнат в родината.
Това са хората, които целогодишно се трудят някъде по света и всяко лято
за десетината си дена почивка се прибират в България да посетят близките и
бащиния си дом, а и да похарчат парите , които са спечелили отвъд граница.
Всеки,
които е бил на работа в чужбина знае, че носталгията е много тежко чувство и
прибирането до дома в един момент наистина става наложително. Децата на много
от българските гастербайтери са родени извън България. Те живеят и растат в
среда и традиции, които са различни от българските и точно затова родителите им
правят всичко възможно поне веднъж през лятото да довеждат децата си на родна
земя за да могат те да вземат най- хубавото от България.
Друг е
въпросът, че още на гранично контролно- пропускателните пунктове за прибиране у
дома гурбетчиите се сблъскват с българската реалност, мудност и
неорганизираност. Налага се да се чака с часове на километрични опашки за да
стъпиш на родна земя. И всичко това се повтаря всяко лято, по едно и също
време, когато българските гурбетчии се прибират за ваканцията си. Всичкият този
„тормоз” по границите е дежа вю, което най- вероятно ще се повтори и догодина,
защото пак няма да има кой да предвиди повишеното пътуване и преминаване през
границите от и за България и хилядите гурбетчии ще си припомнят защо някога са
решили да напуснат страната.
Една българска поговорка
гласи „Камъкът си тежи на мястото” и точно затова и въпреки спънките, пречките
и неуредиците всеки един от тези хиляди българи по света при първа възможност
се качва на автомобила и поема пътя до родината. Майката и родината е нещо,
което никой от нас не може да си избере и въпреки всичко винаги ги и ще ги
обича
Няма коментари:
Публикуване на коментар