сряда, 29 юли 2015 г.

Далеч от родината за да я обикнеш

Ежегодно от 2011 г. насам се прави проучване от КТ „Подкрепа” за нагласите на българина относно живот и работа в чужбина. Данните от проучванията не са много обнадеждаващи, тъй като се забелязва тенденция на увеличаване броя на хората, които биха напуснали родината и биха се устроили и започнали работа в чужбина.
От 2010 г. насам средно броят на българите, които са склонни или дори вече обмислят да търсят прехрана отвъд граница се увеличава с 3-4 процента за всяка следваща година. Ако през 2010 г. около 37 процента от анкетираните са отговаряли, че обмислят или желаят да напуснат България, то към момента процента им е почти 50 на 100 от запитаните. А в съотношение дали мъже или жени желаят да се трудят повече в чужбина от статистиката става ясно, че е много малка разликата в полза на мъжете.
Казвам, че данните от проучванията са тревожни и будят въпроси, тъй като Министерски съвет ежегодно вадят статистики, в които твърдят, че животът в България се подобрява, че безработицата намалява и хората живеят по- спокойно, а на практика излиза, че хората не са доволни от живота си в страната и имат намерения да имигрират в името на по- добър живот за себе си и децата им.
Всички сме на ясно , че социалната и икономическата среда не може да се подобри с магическа пръчка и трябва търпеливо да изчакаме и да дадем своя принос за икономическия просперитет на страната за да „берем плодовете” в по- късен период, но наистина е безсмислено да ни заблуждават с „голи” статистики и неверни твърдения по отношение на живота в страната, тъй като всеки си носи теглото и знае какво му коства за да си осигури въобще живот на родна земя.

За да се подобри животът на българина и той наистина да остане да живее в страната господата политици трябва да се захванат за здрава работа, а не само да голословят и да гонят собствения си интерес, тъй като докато това не се случи българите ще следват неотлъчно максимата „ далеч от родината за да я обикнеш”. 

сряда, 22 юли 2015 г.

Рестарт на живота с работа в чужбина

В днешно време хората си поставят все по- високи цели, свързани с кариерното им развитие. Започвайки да работим в началото почти всички ние го правим основно за получаване на ежемесечни доходи. Постепенно с времето дори и не чак толкова амбициозните от нас, съзнателно или не, започваме да гоним кариерния връх, желаем развитие и просперитет на работното място. Някои от нас успяват да достигнат върховете, които целят други пък не, но общото между всички нас е че искаме разнообразие и нови предизвикателства и точно заради това започват отначало като избират работа в чужбина.
В случая изключвам всички икономически и социални причини, поради които повечето от българите избират да започнат работа в чужбина. В случая става въпрос за амбиция и желание за покоряване на нови и безкрайни хоризонти. Става въпрос за ново начало и рестарт на досегашния начин на живот и работа, продиктувани от нуждата за промяна на личното статукво.
За някои от нас желанието на напуснеш сигурна работа и дом, който си градил с години е необяснимо, но именно заради това сме различни. Всеки от нас има различни потребности и желания, които трябва да изпълни за да се чувства удовлетворен и доказан. Поради тези причини хора, които имат всичко, което им е необходимо за да са щастливи тук на родна земя оставят всичко зад гърба си и заминават да „гонят дивото”.
Новият начин на живот и трудностите, с които неминуемо ще се сблъскат в чужбина засилват още повече желанието им да се доказват и развиват. Хората, които така рязко сменят посоката на живота си лесно се отегчават, когато животът им влезе в определен стереотип  и затова рязко сменят посоката на живота си като заминават извън България.
В чужбина е необходими да се сблъскат с друг начин на живот и култура, нужно е да започнат от нула и точно това привлича тези хора- неизвестното и необятното. Тава е адреналин, който прави живота им пак интересен, забързан и осмислен

сряда, 15 юли 2015 г.

Гурбетчии на почивка в България

Лятото е времето, когато много от българите, които са избрали работа в чужбина решават за почивката си да се завърнат в родината.  Това са хората, които целогодишно се трудят някъде по света и всяко лято за десетината си дена почивка се прибират в България да посетят близките и бащиния си дом, а и да похарчат парите , които са спечелили отвъд граница.
Всеки, които е бил на работа в чужбина знае, че носталгията е много тежко чувство и прибирането до дома в един момент наистина става наложително. Децата на много от българските гастербайтери са родени извън България. Те живеят и растат в среда и традиции, които са различни от българските и точно затова родителите им правят всичко възможно поне веднъж през лятото да довеждат децата си на родна земя за да могат те да вземат най- хубавото от България.
Друг е въпросът, че още на гранично контролно- пропускателните пунктове за прибиране у дома гурбетчиите се сблъскват с българската реалност, мудност и неорганизираност. Налага се да се чака с часове на километрични опашки за да стъпиш на родна земя. И всичко това се повтаря всяко лято, по едно и също време, когато българските гурбетчии се прибират за ваканцията си. Всичкият този „тормоз” по границите е дежа вю, което най- вероятно ще се повтори и догодина, защото пак няма да има кой да предвиди повишеното пътуване и преминаване през границите от и за България и хилядите гурбетчии ще си припомнят защо някога са решили да напуснат страната.
Една българска поговорка гласи „Камъкът си тежи на мястото” и точно затова и въпреки спънките, пречките и неуредиците всеки един от тези хиляди българи по света при първа възможност се качва на автомобила и поема пътя до родината. Майката и родината е нещо, което никой от нас не може да си избере и въпреки всичко винаги ги и ще ги обича

сряда, 8 юли 2015 г.

Българските имигранти в Гърция

Политическата криза и неясността около оставането на Гърция в Европейския съюз се задълбочава. Европейската комисия даде още съвсем малка отсрочка на гърците с надеждата те да вземат най- правилното решение както за държавата си, така и за Европейския съюз и останалите двадесет и седем държави, които безспорно ще претърпят някакви последствия независимо от съдбата на Гърция.
Точно затова решението за членството или не на Гърция трябва да бъде много внимателно обмислено и аргументирано, защото то ще даде отражение на съюза и на  останалите държави- членки, а последствията за България и Румъния ще бъдат най- осезаеми.
По последни официални данни в Гърция живеят и работят около двеста хиляди българи. Те са избрали да започнат работа в чужбина предимно заради в пъти по- високото заплащане на труда им, както и заради по- спокойния живот, които си осигуряват с тези пари. Сега обаче покрай кризата на гръцката държава те претърпяват първите отражения и заплатите на повечето от тях, които работят в Гърция са намалени средно с около сто и петдесет евро.
Заговори се и за преместване на българските емигранти от Гърция към други европейски държави като Италия, Испания, Великобритания, Германия или Чехия. Тава са едни от най- предпочитаните държави от българите за работа в чужбина. Официално в тях също пребивават средно по около двеста хиляди българи като заплащането им е различно и завиди от трудът и квалификацията им.
Повечето българи в Гърция все още не са решили дали ще изберат друга работна дестинация или ще продължат да се трудят в Гърция, защото чакат окончателно да се реши съдбата на Гърция около членството й в Европа и милярдите им дългове към нея, но преобладаващата част  от тях също така са категорични, че каквото и да решат все още не смятат да се завърнат в родината.
По повод на хилядите българи, които напускат България по икономически причини правителството обяви, че до седмица се очаква да бъде готова и актуална статистика с броя на българите, които работят в осем от най- популярните държави е Европа.


сряда, 1 юли 2015 г.

„А сега накъде- България или работа в чужбина?”



 С всеки изминал ден социалната и икономическата обстановка в  нашата мила „Майка” България се усложнява и потъваме все по- надолу и по- надолу. Хората нямат работа и прехрана. Чувстват се ненужни, безпомощни и в безизходица. Младите хора не виждат перспектива за себе и за кариерното си развитие тук.Чувстват се неуверени и в омагьосан кръг. Нямат работа, защото нямат опит, а нямат опит, защото нямат работа.
Общото обаче между всички тези хора е отговорът на въпроса „ А сега на къде ?”. И  отговорът за всички тях е работа в чужбина.
Наистина ли само това е изходът? Наистина ли само това е „ панацеята „ за всички наши икономически и кариерни проблеми? Ами ДА. Смело мога да заявя, че само работата в чужбина за момента може да ни даде увереност, спокойствие и поне някаква перспектива, пък била тя дори и временна.
Хората предприемат тази стъпка, защото нямат избор. Защото са неоценени, пренебрегнати от държавата и всичките й институции, и защото са уморени да се въртят в кръговрата на собствения си избор. Затова и правят нелекия избор за живота си, а именно да живеят и работят в чужбина.
Работата в чужбина често е нелека. Често хората са третирани просто като емигранти, като хора отишли да източват социалните фондове на страните от Западна Европа , но и това се преглъща, когато получиш месечно възнаграждение за труда си, което отговаря на усилията, нервите и времето, което си вложил в това, което вършиш.
Всички предразсъдъци на хората за нас, тяхната мнителност относно нас и качеството на нашият труд, който полагаме в чужбина се преодоляват, когато получаваш толкова, колкото си дал, когато знаеш, че ще има с какво да нахраниш детето си, когато знаеш, че получаваш сигурност. Затова и хората правят тази крачка, правят своя избор.
Техният избор е работа в чужбина, пък било и това бягство от ситуацията в собствената родина. И все пак никой по никакъв повод не може да те съди за решение, което си взел, защото това касае само теб и твоя собствен живот.Живот, който ти избираш как да живееш и съответно къде да си изкарваш парите.

Изборът да работя в чужбина



В днешната сложна и трудна социално- икономическа среда в нашата страна пред хората все по-често стои изборът дали да изберат работа в чужбина или да продължат да се самозалъгват, че това , което печелят съответства на труда, който полагат.
Голяма част от хората в нашето общество не искат да приемат, че положението, в което се намират самите те , а и цялата държава и нейните институции е съзнателен наш  избор. Всичко зависи от самите  нас, от това какви решения взимаме, от това колко време стоим безучастни на случващото се около нас, от това дали сме част от гражданското общество или такова въобще не съществува в нашата страна. Всичко зависи от това, с колко се задоволяваме, дали искаме още и още или просто повдигаме рамене и твърдим, че нямаме изход, че нямаме избор.
Е да, ама НЕ. Избор винаги има. Достатъчно е сами за себе си да решим какво искаме, как го искаме и кога го искаме. Когато не става тук решението е работа в чужбина. Хората казват, че работата си е работа където и да се върши, че никъде няма лесно. Да и това е вярно, но също така е вярно, че оценената работа е по-лесна. По- лесно се работи, когато знаеш, че дадеш ли ще получиш, а не чакаш с месеци да получиш изработеното.
Смелите и решителните хора не могат да стоят и да чакат някой да реши техните собствени проблеми. Те не стоят и не обвиняват държавата, политиците и кой ли още не за състоянието им. За всичко, което имаме или нямаме е виновна единствено и само нашата нерешителност.
Хората, които избират работата в чужбина не са авантюристи. Те просто държат здраво юздите на собствения си живот и знаят кога и накъде да завият. Те знаят какво искат, знаят как ще го постигнат, но осъзнават и колко ще им струва това. Знаят, че ще напуснат родината, семействата и децата си. Те знаят, ще бъде трудно много трудно да се адаптират в една нова среда сред непознати хора и чужд език. Те знаят,че много дълго време единствената им връзка с близките ще е Skype, но въпреки това избират работата в чужбина, защото животът обича смелите.

Ограничен достъп до пазара на труда



Ситуацията в България в момента обуславя ограничен достъп или въобще липса на такъв достъп на голям брой хора до пазара на труда. Това  е така основно поради две причини. Първата е свързана с дългия почти две десетилетия преходен период на промяна вида  на държавното управление на нашата страна, което от своя страна е свързано с трудна икономическа среда за фирмите и капиталовложителите, за крупните инвеститори и това стеснява драстично броя на работните места в страната. Втората причина за ограничен достъп или  въобще за липсата на такъв достъп до пазара на труда в страната е ниското ниво на образованието, което имат хората в страната, а не е малък и броят на хората, които са напълно неграмотни. Това до голяма степен пак се обуславя от сложната социално-икономическа среда в страната и липсата на добри доходи на голяма част от населението.
Хората в страната или работят за много ниско заплащане, което ги изправя на ръба на бедността, или са безработни. За все по- голяма част от тях решението е работа в чужбина. Те се принуждават да напуснат родината, домовете си, семействата и децата си за неизвестен период от време в името на това да осигурят на себе си и на тях  достоен живот- живот с достойни доходи и заплащане, което в собствената си родина не могат да получат. България не може да осигури на населението си работа и социални придобивки, които да отговарят на образованието и труда, които полагат.
Намирайки си работа в чужбина хората успяват да изплащат заемите си, да нахранят децата и родителите си, успяват да се почувстват нужни и значими с труда си за една държава. За съжаление тази държава не е тяхната родина. Родината за тях се е превърнала в мащеха и само работата в чужбина ги спасява от омагьосания кръг, в който се намират, както  самите те,  така и цялата ни държава. Но не бива да забравяме,че държавата- това сме ние и не бива да чакаме висша сила или какво и да е друго да подобри ситуацията в собствената ни държава. Всеки, който иска да живее добре трябва да положи усилия и да даде своя принос за подобряването на икономическата среда в България.



„Изтичането” на младите хора в чужбина



След завършване на средното си образование младите хора на България все по-често вместо да изберат да започнат кариерния си път в собствената си държава избират работа в чужбина. Този техен избор е продиктуван от множество фактори , но сякаш най-големият мотиватор за младите хора е заплащането. Именно заради това те избират да напуснат пределите на родината и да започнат работа в чужбина.
Младите хора са много импулсивни, емоционални и нетърпеливи. Те нямат търпението с години да се трудят за да достигнат определено кариерно стъпало. Те нямат търпението с години да търпят заплащането, което получават да не отговаря на трудът, който полагат и затова заминават да работят в чужбина.
Всички хора, които заминават да се трудят в чужбина плащат много висока цена затова, тъй като са далеч от дома и семействата си , но поне знаят за какво работят. Знаят, че трудът им има цена и на края на месеца със сигурност ще получат заплатата си. Знаят, че са оценени и трудът им има значение, а не се чувстват недооценени на фона на заплатите, които са получавали или са щели да получават в България.
Казах, че заплащането за младите хора, а и не само е един от основните им трудови мотиватори, но не е единствен. Това е една от основните причини след безработицата, поради които хората напускат пределите на държавата, но не и единствената. Нашите съграждани се научиха да оценяват и да обръщат все по-голямо внимание на трудовата среда, на трудовия колектив, на условията на работа, на спазването на трудовите  им права. Именно поради нехайното отношение на множество работодатели към всички тези фактори влияещи на трудовата мотивация на служителите и работниците, както и на избора им къде да работят всяка година се увеличава броят на хората, които са избрали работата в чужбина. Работейки в чужбина хората знаят, че трудът им ще бъде оценен и заплатен достойно.
И все пак ми се иска да вярвам,  че с напредването на възрастта и личното помъдряване всеки, които е решил да замине в чужбина ще осъзнае, че наистина камъкът си тежи на мястото и ще се завърнат по-опитни и търпеливи, и ще дадат своя принос за просперитета на родината.

Свободният достъп до Европа и трудовите й пазари




След подписването на договора за присъединяване на Република България към Европейската общност и влизането му в сила нашата страна стана пълноправен неин член. С това си членство нашата страна придоби множество права и позитиви, но и не малко задължения.
 Нашата страна ратифицира голям брой регламенти, директиви и конвенции.  По този начин тя уеднаквява законодателството си с това на европейската общност.
 С присъединяването си към Европейския съюз движението на хора, стоки и капитали стана много по-свободно. Хората се придвижват в чужбина много по-спокойно и лесно. Постепенно една след друга много европейски държави ни гласуват доверие и отварят трудовия си пазар и за българските граждани. Макар и все още с частични предразсъдъци към нашата нация европейските държави ни разрешават  достъп, и ни позволяват да докажем професионалните си качества, и на техните територии. Това ни дава право да се трудим легално и безпроблемно и зад граница. Поради тази причина, а и заради трудната икономическа обстановка в нашата страна много от българските граждани избират да започнат работа в чужбина. Едни от най-привлекателните държави за работа и нова начало за нашите съграждани са Англия, Гърция, Испания, Кипър, Малта, Италия, Франция, Германия и др.
Работейки в чужбина българските граждани имат същите права и задължения, както местните граждани. Плащат си данъците  и водят сравнително спокоен и достоен живот. Успяват да заделят и пари, които множеството от тях изпращат на близките си в България. Това са едни от известните ни причини поради,  които много от хората заминават и избират работата в чужбина. Всеки един от тях си има и свои лични подбуди да направи този избор и да започне работа в чужбина, а не в собствената му родина. Решавайки да заминат и да търсят прехраната си зад граница българите решават временно проблемите си с липсата на прехрана, но не е ли това едно ”малко” бягство от „големите” проблеми ?
Работейки в чужбина българите наистина успяват да се докажат професионално, печелят повече и са по-удовлетворени от живота си, но за съжаление винаги ще носят със себе си носталгичната нотка към родина и желанието този живот да го водеха именно в България.