Здравноосигурителните ни права при пътуване зад граница

В летния сезон много хора ползват отпуските си за да си починат от рутинните си служебни задължения.Те решават да почиват както в планината, така и на морето. Голяма част от българските летовници избират да си отдъхнат и в курорти извън границата на страната. Има някои „правила”, които всеки трябва да спазва, когато пътува в чужбина, ако иска да си спести много главоболия и пари.

Независимо дали напускаме родината за да достигнем дестинация за почивка или за работа вчужбина ще ни бъде много по-лесно и удобно, ако имаме европейска здравноосигурителна карта или още книжка. Тя важи на територията на всички държави- членки на европейския съюз и ни осигурява безплатна здравна помощ. Т.е. каквото и да ни случи, особено при неотложна нужда от здравна помощ тя трябва да ни бъде осигурена без да заплащаме никаква сума.

Това е много важно да се знае от всички българи, особено от тези, които заминават на работа в чужбина и се предполага, че престоят им извън граница ще бъде доста дълъг и често пъти неопределен. Важно е да си знаем и познаваме правата си за да можем да ги защитаваме и да се възползваме от тях. Казвам това, защото много от българите не знаят на какво имат право и на какво не по отношение на здравните услуги, които ни се полагат безплатно както в страната, така и в чужбина.

Както споменах вече наличието на здравноосигурителна книжка ни осигурява безплатни медицински услуги на територията на Европейския съюз, но за да получим тези услуги не е достатъчно да имаме издадена такава здравноосигурителна книжка, но трябва да я носим с нас в чужбина за да можем да я представим при нужда на здравните служби, които ще ни предоставят услуга. Освен това, ако нямаме издадена такава книжка, а знаем, че ще ни се налага пътуване е добре да си осигурим поне месец, който е необходим за издаването й.

Лятна почивка на работа в чужбина

Лятото е сезонът, когато работещите българи излизат в платен годишен отпуск. Не случайно летният сезон е известен като сезонът на отпуските и почивките. В малкото свободни от работа дни, които имат повечето хора се отдават на почивка, пътувания и приятни емоции. Има обаче една друга част от хора, които решават да съчетаят полезното с приятното през свободните дни, с които разполагат и пак да получат пътувания, нови преживявания и емоции, но да се завърнат с пълен, а не празен джоб след ваканцията си. Тези хора получават всичко това като избират  работа в чужбина за времето на ваканцията си от постоянната си работа.

            В повечето случай това са хора, които са авантюристично настроени, хора, които не умеят да стоят на едно място, а желаят движение и развитие, хора, които са рационални създания и знаят как да получат пътуване, ново преживяване, запознанства и пълен джоб, но всичко това накуп. Тези хора знаят, че единственият начин да получиш всичко, което искаш за кратък период от време е да заминат на работа в чужбина.

            Достъпът до трудовите пазари на голяма част от европейските държави е възможен и дори лесен и всеки българин, които е решил да съчетае пътуването си с изкарването на допълнителни доходи може да си намери съвсем легално работа в избраната от него държава. В повечето случай работата, която започват е вид сезонна работа, тъй като летният сезон изобилства от множество сезонни дейности и работни позиции. Сред свободните позиции се открояват места за камериерки, сервитьори/ки, бармани/ки, готвачи/ки, както и множество други длъжности в селското стопанство, туризма и хотелиерството, и производството.

            Намирането на работа в чужбина за лятната почивка, а и не само, става все по- лесно от година на година, тъй като българите доказаха сериозността и трудолюбието си с добре свършена работа и това отваря все повече вратички за нас. Не са малко и държавите, които дори предпочитат да наемат българи, особено за летния сезон

Далеч от родината за да я обикнеш

Ежегодно от 2011 г. насам се прави проучване от КТ „Подкрепа” за нагласите на българина относно живот и работа в чужбина. Данните от проучванията не са много обнадеждаващи, тъй като се забелязва тенденция на увеличаване броя на хората, които биха напуснали родината и биха се устроили и започнали работа в чужбина.

От 2010 г. насам средно броят на българите, които са склонни или дори вече обмислят да търсят прехрана отвъд граница се увеличава с 3-4 процента за всяка следваща година. Ако през 2010 г. около 37 процента от анкетираните са отговаряли, че обмислят или желаят да напуснат България, то към момента процента им е почти 50 на 100 от запитаните. А в съотношение дали мъже или жени желаят да се трудят повече в чужбина от статистиката става ясно, че е много малка разликата в полза на мъжете.

Казвам, че данните от проучванията са тревожни и будят въпроси, тъй като Министерски съвет ежегодно вадят статистики, в които твърдят, че животът в България се подобрява, че безработицата намалява и хората живеят по- спокойно, а на практика излиза, че хората не са доволни от живота си в страната и имат намерения да имигрират в името на по- добър живот за себе си и децата им.

Всички сме на ясно , че социалната и икономическата среда не може да се подобри с магическа пръчка и трябва търпеливо да изчакаме и да дадем своя принос за икономическия просперитет на страната за да „берем плодовете” в по- късен период, но наистина е безсмислено да ни заблуждават с „голи” статистики и неверни твърдения по отношение на живота в страната, тъй като всеки си носи теглото и знае какво му коства за да си осигури въобще живот на родна земя.

За да се подобри животът на българина и той наистина да остане да живее в страната господата политици трябва да се захванат за здрава работа, а не само да голословят и да гонят собствения си интерес, тъй като докато това не се случи българите ще следват неотлъчно максимата „ далеч от родината за да я обикнеш”. 

Рестарт на живота с работа в чужбина

В днешно време хората си поставят все по- високи цели, свързани с кариерното им развитие. Започвайки да работим в началото почти всички ние го правим основно за получаване на ежемесечни доходи. Постепенно с времето дори и не чак толкова амбициозните от нас, съзнателно или не, започваме да гоним кариерния връх, желаем развитие и просперитет на работното място. Някои от нас успяват да достигнат върховете, които целят други пък не, но общото между всички нас е че искаме разнообразие и нови предизвикателства и точно заради това започват отначало като избират работа в чужбина.

В случая изключвам всички икономически и социални причини, поради които повечето от българите избират да започнат работа в чужбина. В случая става въпрос за амбиция и желание за покоряване на нови и безкрайни хоризонти. Става въпрос за ново начало и рестарт на досегашния начин на живот и работа, продиктувани от нуждата за промяна на личното статукво.

За някои от нас желанието на напуснеш сигурна работа и дом, който си градил с години е необяснимо, но именно заради това сме различни. Всеки от нас има различни потребности и желания, които трябва да изпълни за да се чувства удовлетворен и доказан. Поради тези причини хора, които имат всичко, което им е необходимо за да са щастливи тук на родна земя оставят всичко зад гърба си и заминават да „гонят дивото”.

Новият начин на живот и трудностите, с които неминуемо ще се сблъскат в чужбина засилват още повече желанието им да се доказват и развиват. Хората, които така рязко сменят посоката на живота си лесно се отегчават, когато животът им влезе в определен стереотип  и затова рязко сменят посоката на живота си като заминават извън България.

В чужбина е необходими да се сблъскат с друг начин на живот и култура, нужно е да започнат от нула и точно това привлича тези хора- неизвестното и необятното. Тава е адреналин, който прави живота им пак интересен, забързан и осмислен

Гурбетчии на почивка в България

Лятото е времето, когато много от българите, които са избрали работа в чужбина решават за почивката си да се завърнат в родината.  Това са хората, които целогодишно се трудят някъде по света и всяко лято за десетината си дена почивка се прибират в България да посетят близките и бащиния си дом, а и да похарчат парите , които са спечелили отвъд граница.

Всеки, които е бил на работа в чужбина знае, че носталгията е много тежко чувство и прибирането до дома в един момент наистина става наложително. Децата на много от българските гастербайтери са родени извън България. Те живеят и растат в среда и традиции, които са различни от българските и точно затова родителите им правят всичко възможно поне веднъж през лятото да довеждат децата си на родна земя за да могат те да вземат най- хубавото от България.

Друг е въпросът, че още на гранично контролно- пропускателните пунктове за прибиране у дома гурбетчиите се сблъскват с българската реалност, мудност и неорганизираност. Налага се да се чака с часове на километрични опашки за да стъпиш на родна земя. И всичко това се повтаря всяко лято, по едно и също време, когато българските гурбетчии се прибират за ваканцията си. Всичкият този „тормоз” по границите е дежа вю, което най- вероятно ще се повтори и догодина, защото пак няма да има кой да предвиди повишеното пътуване и преминаване през границите от и за България и хилядите гурбетчии ще си припомнят защо някога са решили да напуснат страната.

Една българска поговорка гласи „Камъкът си тежи на мястото” и точно затова и въпреки спънките, пречките и неуредиците всеки един от тези хиляди българи по света при първа възможност се качва на автомобила и поема пътя до родината. Майката и родината е нещо, което никой от нас не може да си избере и въпреки всичко винаги ги и ще ги обича

Българските имигранти в Гърция

Политическата криза и неясността около оставането на Гърция в Европейския съюз се задълбочава. Европейската комисия даде още съвсем малка отсрочка на гърците с надеждата те да вземат най- правилното решение както за държавата си, така и за Европейския съюз и останалите двадесет и седем държави, които безспорно ще претърпят някакви последствия независимо от съдбата на Гърция.

Точно затова решението за членството или не на Гърция трябва да бъде много внимателно обмислено и аргументирано, защото то ще даде отражение на съюза и на  останалите държави- членки, а последствията за България и Румъния ще бъдат най- осезаеми.

По последни официални данни в Гърция живеят и работят около двеста хиляди българи. Те са избрали да започнат работа в чужбина предимно заради в пъти по- високото заплащане на труда им, както и заради по- спокойния живот, които си осигуряват с тези пари. Сега обаче покрай кризата на гръцката държава те претърпяват първите отражения и заплатите на повечето от тях, които работят в Гърция са намалени средно с около сто и петдесет евро.

Заговори се и за преместване на българските емигранти от Гърция към други европейски държави като Италия, Испания, Великобритания, Германия или Чехия. Тава са едни от най- предпочитаните държави от българите за работа в чужбина. Официално в тях също пребивават средно по около двеста хиляди българи като заплащането им е различно и завиди от трудът и квалификацията им.

Повечето българи в Гърция все още не са решили дали ще изберат друга работна дестинация или ще продължат да се трудят в Гърция, защото чакат окончателно да се реши съдбата на Гърция около членството й в Европа и милярдите им дългове към нея, но преобладаващата част  от тях също така са категорични, че каквото и да решат все още не смятат да се завърнат в родината.

По повод на хилядите българи, които напускат България по икономически причини правителството обяви, че до седмица се очаква да бъде готова и актуална статистика с броя на българите, които работят в осем от най- популярните държави е Европа.

„А сега накъде- България или работа в чужбина?”

 С всеки изминал ден социалната и икономическата обстановка в  нашата мила „Майка” България се усложнява и потъваме все по- надолу и по- надолу. Хората нямат работа и прехрана. Чувстват се ненужни, безпомощни и в безизходица. Младите хора не виждат перспектива за себе и за кариерното си развитие тук.Чувстват се неуверени и в омагьосан кръг. Нямат работа, защото нямат опит, а нямат опит, защото нямат работа.

Общото обаче между всички тези хора е отговорът на въпроса „ А сега на къде ?”. И  отговорът за всички тях е работа в чужбина.

Наистина ли само това е изходът? Наистина ли само това е „ панацеята „ за всички наши икономически и кариерни проблеми? Ами ДА. Смело мога да заявя, че само работата в чужбина за момента може да ни даде увереност, спокойствие и поне някаква перспектива, пък била тя дори и временна.

Хората предприемат тази стъпка, защото нямат избор. Защото са неоценени, пренебрегнати от държавата и всичките й институции, и защото са уморени да се въртят в кръговрата на собствения си избор. Затова и правят нелекия избор за живота си, а именно да живеят и работят в чужбина.

Работата в чужбина често е нелека. Често хората са третирани просто като емигранти, като хора отишли да източват социалните фондове на страните от Западна Европа , но и това се преглъща, когато получиш месечно възнаграждение за труда си, което отговаря на усилията, нервите и времето, което си вложил в това, което вършиш.

Всички предразсъдъци на хората за нас, тяхната мнителност относно нас и качеството на нашият труд, който полагаме в чужбина се преодоляват, когато получаваш толкова, колкото си дал, когато знаеш, че ще има с какво да нахраниш детето си, когато знаеш, че получаваш сигурност. Затова и хората правят тази крачка, правят своя избор.

Техният избор е работа в чужбина, пък било и това бягство от ситуацията в собствената родина. И все пак никой по никакъв повод не може да те съди за решение, което си взел, защото това касае само теб и твоя собствен живот.Живот, който ти избираш как да живееш и съответно къде да си изкарваш парите.