Здравноосигурителните ни права при пътуване зад граница

В летния сезон много хора ползват отпуските си за да си починат от рутинните си служебни задължения.Те решават да почиват както в планината, така и на морето. Голяма част от българските летовници избират да си отдъхнат и в курорти извън границата на страната. Има някои „правила”, които всеки трябва да спазва, когато пътува в чужбина, ако иска да си спести много главоболия и пари.

Независимо дали напускаме родината за да достигнем дестинация за почивка или за работа вчужбина ще ни бъде много по-лесно и удобно, ако имаме европейска здравноосигурителна карта или още книжка. Тя важи на територията на всички държави- членки на европейския съюз и ни осигурява безплатна здравна помощ. Т.е. каквото и да ни случи, особено при неотложна нужда от здравна помощ тя трябва да ни бъде осигурена без да заплащаме никаква сума.

Това е много важно да се знае от всички българи, особено от тези, които заминават на работа в чужбина и се предполага, че престоят им извън граница ще бъде доста дълъг и често пъти неопределен. Важно е да си знаем и познаваме правата си за да можем да ги защитаваме и да се възползваме от тях. Казвам това, защото много от българите не знаят на какво имат право и на какво не по отношение на здравните услуги, които ни се полагат безплатно както в страната, така и в чужбина.

Както споменах вече наличието на здравноосигурителна книжка ни осигурява безплатни медицински услуги на територията на Европейския съюз, но за да получим тези услуги не е достатъчно да имаме издадена такава здравноосигурителна книжка, но трябва да я носим с нас в чужбина за да можем да я представим при нужда на здравните служби, които ще ни предоставят услуга. Освен това, ако нямаме издадена такава книжка, а знаем, че ще ни се налага пътуване е добре да си осигурим поне месец, който е необходим за издаването й.

Лятна почивка на работа в чужбина

Лятото е сезонът, когато работещите българи излизат в платен годишен отпуск. Не случайно летният сезон е известен като сезонът на отпуските и почивките. В малкото свободни от работа дни, които имат повечето хора се отдават на почивка, пътувания и приятни емоции. Има обаче една друга част от хора, които решават да съчетаят полезното с приятното през свободните дни, с които разполагат и пак да получат пътувания, нови преживявания и емоции, но да се завърнат с пълен, а не празен джоб след ваканцията си. Тези хора получават всичко това като избират  работа в чужбина за времето на ваканцията си от постоянната си работа.

            В повечето случай това са хора, които са авантюристично настроени, хора, които не умеят да стоят на едно място, а желаят движение и развитие, хора, които са рационални създания и знаят как да получат пътуване, ново преживяване, запознанства и пълен джоб, но всичко това накуп. Тези хора знаят, че единственият начин да получиш всичко, което искаш за кратък период от време е да заминат на работа в чужбина.

            Достъпът до трудовите пазари на голяма част от европейските държави е възможен и дори лесен и всеки българин, които е решил да съчетае пътуването си с изкарването на допълнителни доходи може да си намери съвсем легално работа в избраната от него държава. В повечето случай работата, която започват е вид сезонна работа, тъй като летният сезон изобилства от множество сезонни дейности и работни позиции. Сред свободните позиции се открояват места за камериерки, сервитьори/ки, бармани/ки, готвачи/ки, както и множество други длъжности в селското стопанство, туризма и хотелиерството, и производството.

            Намирането на работа в чужбина за лятната почивка, а и не само, става все по- лесно от година на година, тъй като българите доказаха сериозността и трудолюбието си с добре свършена работа и това отваря все повече вратички за нас. Не са малко и държавите, които дори предпочитат да наемат българи, особено за летния сезон

Далеч от родината за да я обикнеш

Ежегодно от 2011 г. насам се прави проучване от КТ „Подкрепа” за нагласите на българина относно живот и работа в чужбина. Данните от проучванията не са много обнадеждаващи, тъй като се забелязва тенденция на увеличаване броя на хората, които биха напуснали родината и биха се устроили и започнали работа в чужбина.

От 2010 г. насам средно броят на българите, които са склонни или дори вече обмислят да търсят прехрана отвъд граница се увеличава с 3-4 процента за всяка следваща година. Ако през 2010 г. около 37 процента от анкетираните са отговаряли, че обмислят или желаят да напуснат България, то към момента процента им е почти 50 на 100 от запитаните. А в съотношение дали мъже или жени желаят да се трудят повече в чужбина от статистиката става ясно, че е много малка разликата в полза на мъжете.

Казвам, че данните от проучванията са тревожни и будят въпроси, тъй като Министерски съвет ежегодно вадят статистики, в които твърдят, че животът в България се подобрява, че безработицата намалява и хората живеят по- спокойно, а на практика излиза, че хората не са доволни от живота си в страната и имат намерения да имигрират в името на по- добър живот за себе си и децата им.

Всички сме на ясно , че социалната и икономическата среда не може да се подобри с магическа пръчка и трябва търпеливо да изчакаме и да дадем своя принос за икономическия просперитет на страната за да „берем плодовете” в по- късен период, но наистина е безсмислено да ни заблуждават с „голи” статистики и неверни твърдения по отношение на живота в страната, тъй като всеки си носи теглото и знае какво му коства за да си осигури въобще живот на родна земя.

За да се подобри животът на българина и той наистина да остане да живее в страната господата политици трябва да се захванат за здрава работа, а не само да голословят и да гонят собствения си интерес, тъй като докато това не се случи българите ще следват неотлъчно максимата „ далеч от родината за да я обикнеш”. 

Рестарт на живота с работа в чужбина

В днешно време хората си поставят все по- високи цели, свързани с кариерното им развитие. Започвайки да работим в началото почти всички ние го правим основно за получаване на ежемесечни доходи. Постепенно с времето дори и не чак толкова амбициозните от нас, съзнателно или не, започваме да гоним кариерния връх, желаем развитие и просперитет на работното място. Някои от нас успяват да достигнат върховете, които целят други пък не, но общото между всички нас е че искаме разнообразие и нови предизвикателства и точно заради това започват отначало като избират работа в чужбина.

В случая изключвам всички икономически и социални причини, поради които повечето от българите избират да започнат работа в чужбина. В случая става въпрос за амбиция и желание за покоряване на нови и безкрайни хоризонти. Става въпрос за ново начало и рестарт на досегашния начин на живот и работа, продиктувани от нуждата за промяна на личното статукво.

За някои от нас желанието на напуснеш сигурна работа и дом, който си градил с години е необяснимо, но именно заради това сме различни. Всеки от нас има различни потребности и желания, които трябва да изпълни за да се чувства удовлетворен и доказан. Поради тези причини хора, които имат всичко, което им е необходимо за да са щастливи тук на родна земя оставят всичко зад гърба си и заминават да „гонят дивото”.

Новият начин на живот и трудностите, с които неминуемо ще се сблъскат в чужбина засилват още повече желанието им да се доказват и развиват. Хората, които така рязко сменят посоката на живота си лесно се отегчават, когато животът им влезе в определен стереотип  и затова рязко сменят посоката на живота си като заминават извън България.

В чужбина е необходими да се сблъскат с друг начин на живот и култура, нужно е да започнат от нула и точно това привлича тези хора- неизвестното и необятното. Тава е адреналин, който прави живота им пак интересен, забързан и осмислен

Гурбетчии на почивка в България

Лятото е времето, когато много от българите, които са избрали работа в чужбина решават за почивката си да се завърнат в родината.  Това са хората, които целогодишно се трудят някъде по света и всяко лято за десетината си дена почивка се прибират в България да посетят близките и бащиния си дом, а и да похарчат парите , които са спечелили отвъд граница.

Всеки, които е бил на работа в чужбина знае, че носталгията е много тежко чувство и прибирането до дома в един момент наистина става наложително. Децата на много от българските гастербайтери са родени извън България. Те живеят и растат в среда и традиции, които са различни от българските и точно затова родителите им правят всичко възможно поне веднъж през лятото да довеждат децата си на родна земя за да могат те да вземат най- хубавото от България.

Друг е въпросът, че още на гранично контролно- пропускателните пунктове за прибиране у дома гурбетчиите се сблъскват с българската реалност, мудност и неорганизираност. Налага се да се чака с часове на километрични опашки за да стъпиш на родна земя. И всичко това се повтаря всяко лято, по едно и също време, когато българските гурбетчии се прибират за ваканцията си. Всичкият този „тормоз” по границите е дежа вю, което най- вероятно ще се повтори и догодина, защото пак няма да има кой да предвиди повишеното пътуване и преминаване през границите от и за България и хилядите гурбетчии ще си припомнят защо някога са решили да напуснат страната.

Една българска поговорка гласи „Камъкът си тежи на мястото” и точно затова и въпреки спънките, пречките и неуредиците всеки един от тези хиляди българи по света при първа възможност се качва на автомобила и поема пътя до родината. Майката и родината е нещо, което никой от нас не може да си избере и въпреки всичко винаги ги и ще ги обича

Българските имигранти в Гърция

Политическата криза и неясността около оставането на Гърция в Европейския съюз се задълбочава. Европейската комисия даде още съвсем малка отсрочка на гърците с надеждата те да вземат най- правилното решение както за държавата си, така и за Европейския съюз и останалите двадесет и седем държави, които безспорно ще претърпят някакви последствия независимо от съдбата на Гърция.

Точно затова решението за членството или не на Гърция трябва да бъде много внимателно обмислено и аргументирано, защото то ще даде отражение на съюза и на  останалите държави- членки, а последствията за България и Румъния ще бъдат най- осезаеми.

По последни официални данни в Гърция живеят и работят около двеста хиляди българи. Те са избрали да започнат работа в чужбина предимно заради в пъти по- високото заплащане на труда им, както и заради по- спокойния живот, които си осигуряват с тези пари. Сега обаче покрай кризата на гръцката държава те претърпяват първите отражения и заплатите на повечето от тях, които работят в Гърция са намалени средно с около сто и петдесет евро.

Заговори се и за преместване на българските емигранти от Гърция към други европейски държави като Италия, Испания, Великобритания, Германия или Чехия. Тава са едни от най- предпочитаните държави от българите за работа в чужбина. Официално в тях също пребивават средно по около двеста хиляди българи като заплащането им е различно и завиди от трудът и квалификацията им.

Повечето българи в Гърция все още не са решили дали ще изберат друга работна дестинация или ще продължат да се трудят в Гърция, защото чакат окончателно да се реши съдбата на Гърция около членството й в Европа и милярдите им дългове към нея, но преобладаващата част  от тях също така са категорични, че каквото и да решат все още не смятат да се завърнат в родината.

По повод на хилядите българи, които напускат България по икономически причини правителството обяви, че до седмица се очаква да бъде готова и актуална статистика с броя на българите, които работят в осем от най- популярните държави е Европа.

„А сега накъде- България или работа в чужбина?”

 С всеки изминал ден социалната и икономическата обстановка в  нашата мила „Майка” България се усложнява и потъваме все по- надолу и по- надолу. Хората нямат работа и прехрана. Чувстват се ненужни, безпомощни и в безизходица. Младите хора не виждат перспектива за себе и за кариерното си развитие тук.Чувстват се неуверени и в омагьосан кръг. Нямат работа, защото нямат опит, а нямат опит, защото нямат работа.

Общото обаче между всички тези хора е отговорът на въпроса „ А сега на къде ?”. И  отговорът за всички тях е работа в чужбина.

Наистина ли само това е изходът? Наистина ли само това е „ панацеята „ за всички наши икономически и кариерни проблеми? Ами ДА. Смело мога да заявя, че само работата в чужбина за момента може да ни даде увереност, спокойствие и поне някаква перспектива, пък била тя дори и временна.

Хората предприемат тази стъпка, защото нямат избор. Защото са неоценени, пренебрегнати от държавата и всичките й институции, и защото са уморени да се въртят в кръговрата на собствения си избор. Затова и правят нелекия избор за живота си, а именно да живеят и работят в чужбина.

Работата в чужбина често е нелека. Често хората са третирани просто като емигранти, като хора отишли да източват социалните фондове на страните от Западна Европа , но и това се преглъща, когато получиш месечно възнаграждение за труда си, което отговаря на усилията, нервите и времето, което си вложил в това, което вършиш.

Всички предразсъдъци на хората за нас, тяхната мнителност относно нас и качеството на нашият труд, който полагаме в чужбина се преодоляват, когато получаваш толкова, колкото си дал, когато знаеш, че ще има с какво да нахраниш детето си, когато знаеш, че получаваш сигурност. Затова и хората правят тази крачка, правят своя избор.

Техният избор е работа в чужбина, пък било и това бягство от ситуацията в собствената родина. И все пак никой по никакъв повод не може да те съди за решение, което си взел, защото това касае само теб и твоя собствен живот.Живот, който ти избираш как да живееш и съответно къде да си изкарваш парите.

Изборът да работя в чужбина

В днешната сложна и трудна социално- икономическа среда в нашата страна пред хората все по-често стои изборът дали да изберат работа в чужбина или да продължат да се самозалъгват, че това , което печелят съответства на труда, който полагат.

Голяма част от хората в нашето общество не искат да приемат, че положението, в което се намират самите те , а и цялата държава и нейните институции е съзнателен наш  избор. Всичко зависи от самите  нас, от това какви решения взимаме, от това колко време стоим безучастни на случващото се около нас, от това дали сме част от гражданското общество или такова въобще не съществува в нашата страна. Всичко зависи от това, с колко се задоволяваме, дали искаме още и още или просто повдигаме рамене и твърдим, че нямаме изход, че нямаме избор.

Е да, ама НЕ. Избор винаги има. Достатъчно е сами за себе си да решим какво искаме, как го искаме и кога го искаме. Когато не става тук решението е работа в чужбина. Хората казват, че работата си е работа където и да се върши, че никъде няма лесно. Да и това е вярно, но също така е вярно, че оценената работа е по-лесна. По- лесно се работи, когато знаеш, че дадеш ли ще получиш, а не чакаш с месеци да получиш изработеното.

Смелите и решителните хора не могат да стоят и да чакат някой да реши техните собствени проблеми. Те не стоят и не обвиняват държавата, политиците и кой ли още не за състоянието им. За всичко, което имаме или нямаме е виновна единствено и само нашата нерешителност.

Хората, които избират работата в чужбина не са авантюристи. Те просто държат здраво юздите на собствения си живот и знаят кога и накъде да завият. Те знаят какво искат, знаят как ще го постигнат, но осъзнават и колко ще им струва това. Знаят, че ще напуснат родината, семействата и децата си. Те знаят, ще бъде трудно много трудно да се адаптират в една нова среда сред непознати хора и чужд език. Те знаят,че много дълго време единствената им връзка с близките ще е Skype, но въпреки това избират работата в чужбина, защото животът обича смелите.

Ограничен достъп до пазара на труда

Ситуацията в България в момента обуславя ограничен достъп или въобще липса на такъв достъп на голям брой хора до пазара на труда. Това  е така основно поради две причини. Първата е свързана с дългия почти две десетилетия преходен период на промяна вида  на държавното управление на нашата страна, което от своя страна е свързано с трудна икономическа среда за фирмите и капиталовложителите, за крупните инвеститори и това стеснява драстично броя на работните места в страната. Втората причина за ограничен достъп или  въобще за липсата на такъв достъп до пазара на труда в страната е ниското ниво на образованието, което имат хората в страната, а не е малък и броят на хората, които са напълно неграмотни. Това до голяма степен пак се обуславя от сложната социално-икономическа среда в страната и липсата на добри доходи на голяма част от населението.

Хората в страната или работят за много ниско заплащане, което ги изправя на ръба на бедността, или са безработни. За все по- голяма част от тях решението е работа в чужбина. Те се принуждават да напуснат родината, домовете си, семействата и децата си за неизвестен период от време в името на това да осигурят на себе си и на тях  достоен живот- живот с достойни доходи и заплащане, което в собствената си родина не могат да получат. България не може да осигури на населението си работа и социални придобивки, които да отговарят на образованието и труда, които полагат.

Намирайки си работа в чужбина хората успяват да изплащат заемите си, да нахранят децата и родителите си, успяват да се почувстват нужни и значими с труда си за една държава. За съжаление тази държава не е тяхната родина. Родината за тях се е превърнала в мащеха и само работата в чужбина ги спасява от омагьосания кръг, в който се намират, както  самите те,  така и цялата ни държава. Но не бива да забравяме,че държавата- това сме ние и не бива да чакаме висша сила или какво и да е друго да подобри ситуацията в собствената ни държава. Всеки, който иска да живее добре трябва да положи усилия и да даде своя принос за подобряването на икономическата среда в България.