„Изтичането” на младите хора в чужбина

След завършване на средното си образование младите хора на България все по-често вместо да изберат да започнат кариерния си път в собствената си държава избират работа в чужбина. Този техен избор е продиктуван от множество фактори , но сякаш най-големият мотиватор за младите хора е заплащането. Именно заради това те избират да напуснат пределите на родината и да започнат работа в чужбина.

Младите хора са много импулсивни, емоционални и нетърпеливи. Те нямат търпението с години да се трудят за да достигнат определено кариерно стъпало. Те нямат търпението с години да търпят заплащането, което получават да не отговаря на трудът, който полагат и затова заминават да работят в чужбина.

Всички хора, които заминават да се трудят в чужбина плащат много висока цена затова, тъй като са далеч от дома и семействата си , но поне знаят за какво работят. Знаят, че трудът им има цена и на края на месеца със сигурност ще получат заплатата си. Знаят, че са оценени и трудът им има значение, а не се чувстват недооценени на фона на заплатите, които са получавали или са щели да получават в България.

Казах, че заплащането за младите хора, а и не само е един от основните им трудови мотиватори, но не е единствен. Това е една от основните причини след безработицата, поради които хората напускат пределите на държавата, но не и единствената. Нашите съграждани се научиха да оценяват и да обръщат все по-голямо внимание на трудовата среда, на трудовия колектив, на условията на работа, на спазването на трудовите  им права. Именно поради нехайното отношение на множество работодатели към всички тези фактори влияещи на трудовата мотивация на служителите и работниците, както и на избора им къде да работят всяка година се увеличава броят на хората, които са избрали работата в чужбина. Работейки в чужбина хората знаят, че трудът им ще бъде оценен и заплатен достойно.

И все пак ми се иска да вярвам,  че с напредването на възрастта и личното помъдряване всеки, които е решил да замине в чужбина ще осъзнае, че наистина камъкът си тежи на мястото и ще се завърнат по-опитни и търпеливи, и ще дадат своя принос за просперитета на родината.

Свободният достъп до Европа и трудовите й пазари

След подписването на договора за присъединяване на Република България към Европейската общност и влизането му в сила нашата страна стана пълноправен неин член. С това си членство нашата страна придоби множество права и позитиви, но и не малко задължения.

 Нашата страна ратифицира голям брой регламенти, директиви и конвенции.  По този начин тя уеднаквява законодателството си с това на европейската общност.

 С присъединяването си към Европейския съюз движението на хора, стоки и капитали стана много по-свободно. Хората се придвижват в чужбина много по-спокойно и лесно. Постепенно една след друга много европейски държави ни гласуват доверие и отварят трудовия си пазар и за българските граждани. Макар и все още с частични предразсъдъци към нашата нация европейските държави ни разрешават  достъп, и ни позволяват да докажем професионалните си качества, и на техните територии. Това ни дава право да се трудим легално и безпроблемно и зад граница. Поради тази причина, а и заради трудната икономическа обстановка в нашата страна много от българските граждани избират да започнат работа в чужбина. Едни от най-привлекателните държави за работа и нова начало за нашите съграждани са Англия, Гърция, Испания, Кипър, Малта, Италия, Франция, Германия и др.

Работейки в чужбина българските граждани имат същите права и задължения, както местните граждани. Плащат си данъците  и водят сравнително спокоен и достоен живот. Успяват да заделят и пари, които множеството от тях изпращат на близките си в България. Това са едни от известните ни причини поради,  които много от хората заминават и избират работата в чужбина. Всеки един от тях си има и свои лични подбуди да направи този избор и да започне работа в чужбина, а не в собствената му родина. Решавайки да заминат и да търсят прехраната си зад граница българите решават временно проблемите си с липсата на прехрана, но не е ли това едно ”малко” бягство от „големите” проблеми ?

Работейки в чужбина българите наистина успяват да се докажат професионално, печелят повече и са по-удовлетворени от живота си, но за съжаление винаги ще носят със себе си носталгичната нотка към родина и желанието този живот да го водеха именно в България.

Сезонният „износ” на българи в чужбина

С настъпването на пролетта и приближаването на лятото възниква и нуждата от сезонни работници. Над десет са европейските държави, които  вече набират сезонни работници за работа в чужбина, сред които се открояват Гърция, Малта, Португалия, Германия, Дания, Швеция и Литва.

Десетки  души ще заминат за Португалия да берат сезонните плодове. За подобна селскостопанска работа, но в Испания, кандидатстват още стотици българи. Всяка работа в чужбина обаче има своите изисквания. За някои дейности задължително се изисква опит на същата или подобна позиция, а за други длъжности предимство се явява владеенето на поне един западен език.

Агенцията по заетостта е официалният посредник на българските граждани за намиране на сезонна работа в чужбина. Разбира се има много други агенции и компании, които са се заели с предлагането на свободни работни позииции за сезона в чужбина. Дейността на повечето от тях е абсолютно легална и гражданите могат да се чувстват спокойни заминавайки с помощта на такава агенция за подбор на кадри.

Български работници се вече се търсят в повечето европейски държави. Освен в Европа обаче, през лятото хиляди  млади българиски студенти се очаква да се трудят и отвъд океана, като на есен се очаква да се завърнат за започването на новата учебна година.

Първите студенти вече са заминали тъй като там сезонът започва от май. Заплащането е на час и се очаква да получават средно по около 100 долара дневно.Обичайно се избира работно място в един от седемте наложили си като работна дестинация щати. Едни от най-пренаселените градове с български студенти са Кейп Код, Ню Йорк и др.Както за сезонна работа, така и за  студентски бригади в чужбина свободни места все още има, тъй като сезона някъде продължава чак до октомври месец.

 В бюрата по труда, както и в частните посреднически агенции има обявени и свободни постоянни работни позиции в чужбина, а не само сезонни такива. Някои от тях са камериерка в Гърция, ай ти специалисти за Малта, както и медицински персонал в Англия, като заплащането в пъти надвишава това за същата позиция в България.

Българите „плъзнаха „ на работа в чужбина

Все повече хора взимат решение да напуснат  границите на Република България  и да търсят препитание в чужбина. Тава решение е взето на база икономическата обстановка у нас, на база състоянието на пазара на труда, а и до голяма степен от желанието в хората да се развиват и да имат по-обширна перспектива за кариерния си път. Затова и вече стотици хора заминават и си намират работа в чужбина.

Преминавайки през две десетилетия преходен период от социализъм към демокрация и постоянната смяна на управление и институции хората в България  изгубиха търпение и решиха да „ абдикират ” и да вземат най- правилното решение за себе си, за живота си и за децата си. Те избраха правилния път за кариерата си и започнаха работа в чужбина.

Присъединяването на страната ни към двадесет и осемте през 2007 г. бе повратен момент както за цялата държава, така и за всички нас. Това отвори много вратички за нас българите, както и европейските „трудови граници”. Свободното движение на хора, стоки и капитали улесни още повече нашите съграждани и много от тях заминаха на запад да работя и търсят по-добра перспектива за себе си и семействата си.

Към днешна дата не може със сигурност да се каже колко точно българи живеят постоянно извън пределите на родината, но имайки предвид отрицателния  ни естествен прираст, то броя никак не е малък. Това въобще не е за подценяване, защото тенденцията се задълбочава и ежегодно все повече млади българи стягат куфарите да търсят работа в чужбина. Едни от най- популярните работни дестинации са Англия, Малта, Гърция, Франция, Дания, Кипър, Италия и други. А що се отнася до позициите, които заемат българите в чужбина диапазона е доста широко обхватен : от камериерки, готвачи, поддръжка в хотели , сезонни селскостопански работници до в пъти по- добре платените в чужбина лекари, медицински сестри, ай ти специалисти и инженери.

Работните дестинации на българите

В резултат на икономическата криза, която завладя цяла Европа и не подмина и иначе изоставащата по икономически показатели България,  стотици българи заминават да търсят препитание извън нейните граници. Тревожна е и статистиката по отношение на броя на изселващите се цели семейства, тъй като вероятността да се завърнат отново в страната е съвсем минимална заради перманентната „ икономическа криза”, в която продължава да тъне страната ни .

Изход от това положение хиляди българи намират като започват работа в чужбина. Над четиринадесет са европейските държави, които са сред работните дестинации за нашите сънародници. Сред тях попадат Англия , Франция , Германия , Дания , Гърция , Кипър и други.

Изискванията за започване на работа в чужбина всяка страна определя индивидуално , но най- общо те са наличието на поне година опит по обявената вакантна работна позиция, както и умение за комуникация на местния език или поне един западен език. Това е и изискването, което спъва много от българите на заминат на гурбет, тъй като нямат чуждоезични познания.

Периодично се променят и  предпочитаните държави за работа, което е обосновано от променящите им се икономически показатели . Българите желаят работни позиции в страни като Германия, тъй като те имат една от най- силните и стабилни икономики в Европа. Стандартът на живот също е доста по- висок от този в България и това устройва българина, защото ще печели доста повече в сравнение с родината.

Страни като Италия и Гърция вече са сред по- слабо предпочитаните гурбетчииски дестинации, защото икономиките им в момента не са сред най- стабилните и те силно свиха трудовите си пазари.

Решавайки да печелят извън граница нашите съграждани предпочитат да избират  държавата, в която ще работят освен по икономически показател и стандарт на живот, заради заплащането, но и по близостта на манталитета и привичките на нацията им до българските за да успеят да се адаптират по- лесно и да преживяват по- леко далеч от родината и местните навици и обичаи