Сезонният „износ” на българи в чужбина

С настъпването на пролетта и приближаването на лятото възниква и нуждата от сезонни работници. Над десет са европейските държави, които  вече набират сезонни работници за работа в чужбина, сред които се открояват Гърция, Малта, Португалия, Германия, Дания, Швеция и Литва.

Десетки  души ще заминат за Португалия да берат сезонните плодове. За подобна селскостопанска работа, но в Испания, кандидатстват още стотици българи. Всяка работа в чужбина обаче има своите изисквания. За някои дейности задължително се изисква опит на същата или подобна позиция, а за други длъжности предимство се явява владеенето на поне един западен език.

Агенцията по заетостта е официалният посредник на българските граждани за намиране на сезонна работа в чужбина. Разбира се има много други агенции и компании, които са се заели с предлагането на свободни работни позииции за сезона в чужбина. Дейността на повечето от тях е абсолютно легална и гражданите могат да се чувстват спокойни заминавайки с помощта на такава агенция за подбор на кадри.

Български работници се вече се търсят в повечето европейски държави. Освен в Европа обаче, през лятото хиляди  млади българиски студенти се очаква да се трудят и отвъд океана, като на есен се очаква да се завърнат за започването на новата учебна година.

Първите студенти вече са заминали тъй като там сезонът започва от май. Заплащането е на час и се очаква да получават средно по около 100 долара дневно.Обичайно се избира работно място в един от седемте наложили си като работна дестинация щати. Едни от най-пренаселените градове с български студенти са Кейп Код, Ню Йорк и др.Както за сезонна работа, така и за  студентски бригади в чужбина свободни места все още има, тъй като сезона някъде продължава чак до октомври месец.

 В бюрата по труда, както и в частните посреднически агенции има обявени и свободни постоянни работни позиции в чужбина, а не само сезонни такива. Някои от тях са камериерка в Гърция, ай ти специалисти за Малта, както и медицински персонал в Англия, като заплащането в пъти надвишава това за същата позиция в България.

Българите „плъзнаха „ на работа в чужбина

Все повече хора взимат решение да напуснат  границите на Република България  и да търсят препитание в чужбина. Тава решение е взето на база икономическата обстановка у нас, на база състоянието на пазара на труда, а и до голяма степен от желанието в хората да се развиват и да имат по-обширна перспектива за кариерния си път. Затова и вече стотици хора заминават и си намират работа в чужбина.

Преминавайки през две десетилетия преходен период от социализъм към демокрация и постоянната смяна на управление и институции хората в България  изгубиха търпение и решиха да „ абдикират ” и да вземат най- правилното решение за себе си, за живота си и за децата си. Те избраха правилния път за кариерата си и започнаха работа в чужбина.

Присъединяването на страната ни към двадесет и осемте през 2007 г. бе повратен момент както за цялата държава, така и за всички нас. Това отвори много вратички за нас българите, както и европейските „трудови граници”. Свободното движение на хора, стоки и капитали улесни още повече нашите съграждани и много от тях заминаха на запад да работя и търсят по-добра перспектива за себе си и семействата си.

Към днешна дата не може със сигурност да се каже колко точно българи живеят постоянно извън пределите на родината, но имайки предвид отрицателния  ни естествен прираст, то броя никак не е малък. Това въобще не е за подценяване, защото тенденцията се задълбочава и ежегодно все повече млади българи стягат куфарите да търсят работа в чужбина. Едни от най- популярните работни дестинации са Англия, Малта, Гърция, Франция, Дания, Кипър, Италия и други. А що се отнася до позициите, които заемат българите в чужбина диапазона е доста широко обхватен : от камериерки, готвачи, поддръжка в хотели , сезонни селскостопански работници до в пъти по- добре платените в чужбина лекари, медицински сестри, ай ти специалисти и инженери.

Работните дестинации на българите

В резултат на икономическата криза, която завладя цяла Европа и не подмина и иначе изоставащата по икономически показатели България,  стотици българи заминават да търсят препитание извън нейните граници. Тревожна е и статистиката по отношение на броя на изселващите се цели семейства, тъй като вероятността да се завърнат отново в страната е съвсем минимална заради перманентната „ икономическа криза”, в която продължава да тъне страната ни .

Изход от това положение хиляди българи намират като започват работа в чужбина. Над четиринадесет са европейските държави, които са сред работните дестинации за нашите сънародници. Сред тях попадат Англия , Франция , Германия , Дания , Гърция , Кипър и други.

Изискванията за започване на работа в чужбина всяка страна определя индивидуално , но най- общо те са наличието на поне година опит по обявената вакантна работна позиция, както и умение за комуникация на местния език или поне един западен език. Това е и изискването, което спъва много от българите на заминат на гурбет, тъй като нямат чуждоезични познания.

Периодично се променят и  предпочитаните държави за работа, което е обосновано от променящите им се икономически показатели . Българите желаят работни позиции в страни като Германия, тъй като те имат една от най- силните и стабилни икономики в Европа. Стандартът на живот също е доста по- висок от този в България и това устройва българина, защото ще печели доста повече в сравнение с родината.

Страни като Италия и Гърция вече са сред по- слабо предпочитаните гурбетчииски дестинации, защото икономиките им в момента не са сред най- стабилните и те силно свиха трудовите си пазари.

Решавайки да печелят извън граница нашите съграждани предпочитат да избират  държавата, в която ще работят освен по икономически показател и стандарт на живот, заради заплащането, но и по близостта на манталитета и привичките на нацията им до българските за да успеят да се адаптират по- лесно и да преживяват по- леко далеч от родината и местните навици и обичаи

„Тенденция или мода е работата в чужбина ?”

Все по- популярно стана сред младите хора в България да си избират работни дестинации в чужбина. Това се наложи като „модна тенденция” сред нашите сънародници, особено в последните няколко години. Тази тенденция е продиктувана от много фактори .      Някои от основните такива са :

-          На първо място мога да поставя трудните икономически условия в България, както за инвеститорите, така и за нас хората, живеещи и работещи тук ;

-          На второ място стесненият трудов пазар и липсата на свободни работни места за маса от българския народ, което до голяма степен се обосновава от трудната икономическа обстановка в България ;

-          На трето място ниското заплащане, за което са принудени да работят повече от половината от трудоспособните българи ;

-          На следващо място е липсата на каквато и да е градивна закономерност между положените труд и усилия - полученото възнаграждение – кариерното  израстване и развитие ;

-          На следващо, но не по значение място се поставя липсата на връзка между образователната система и трудовия пазар ; Младите българи завършват училище или университет и се озовават на трудовия пазар без опит и подсигурена възможност за старт на кариерата. Те се чувстват неопитни, неориентирани и несигурни във възможностите си, защото все още нямат придобити трудови навици и компетенции в реална работна среда ;

Именно поради горепосочените причини, а и поради много други подобни статистиката сочи, че постоянно се увеличава броят на българите, които започват работа вчужбина. Те предпочитат да напуснат пределите на родината и да си намерят работа в чужбина пред неперспективните възможности, които им предлага България в момента.

Работните позиции, които се заемат от българите в чужбина са много различни и са обхванали много сектори и отрасли като се започне от обслужващ персонал и се стигне до висококвалифицирани медицински служители, компютърни специалисти, инженери и много други. В чужбина те получават в пъти по- високо възнаграждение за положения труд.

Масово имигриране на младите лекари от България

Все по- тревожна започва да става тенденцията за изтичане на младите мозъци на България. Статистиката всяка година сочи, че се увеличава броят на младите българи, които са напуснали страната и са си намерили препитание и работа в чужбина. Това е продиктувано до голяма степен от липсата на реализация веднага след завършване на университета, а също така и от ниското заплащане на труда на иначе престижни професии.

Най- обезпокояващо е положението с лекарите  в България. Голяма част от тях и другият медицински персонал  напусна пределите на страната и вече работят и живеят из цяла Европа. Причините за това са както унизителните възнаграждения, които получават за дългогодишния си труд като лекари и медицински сестри, така и липсата на уважение и благодарност от една част от пациентите им, които все по- често прибягват и до физическа саморазправа с медиците. Много голям е и броят на медиците, които засега все още обмислят варианта да си намерят работав чужбина и не са взели окончателно решение за това. Засега ги задържа в България единствено родолюбието и любовта към професията, както и възможността да лекуват и помагат на сънародниците си.

А що се отнася до току що завършилите лекари наистина ситуацията е безпомощна. Статистиката в тази част показва, че седемдесет на сто от младите медици заминават за чужбина веднага след завършването си. Там те започват специализациите си и получават достойно заплащане. В България младите лекари изпадат в куриозната ситуация те да си плащат за да специализират, ако въобще имат късмета някоя болница ги наеме на работа . Младите лекари са непривлекателни за болниците за наемане на работа преди да са взели специалност, защото нямат право да работят със здравната каса и съответно не могат да печелят пари за медицинското заведение.

Намирайки се в тази неизгодна за тях ситуация младите лекари решават да си намерят работав чужбина като петдесет на сто от тях заминават за Германия. Най-черната прогноза за здравеопазването на България е че скоро наистина няма да останат лекари, които да практикуват и лекуват на родна земя.