„А сега накъде- България или работа в чужбина?”

 С всеки изминал ден социалната и икономическата обстановка в  нашата мила „Майка” България се усложнява и потъваме все по- надолу и по- надолу. Хората нямат работа и прехрана. Чувстват се ненужни, безпомощни и в безизходица. Младите хора не виждат перспектива за себе и за кариерното си развитие тук.Чувстват се неуверени и в омагьосан кръг. Нямат работа, защото нямат опит, а нямат опит, защото нямат работа.

Общото обаче между всички тези хора е отговорът на въпроса „ А сега на къде ?”. И  отговорът за всички тях е работа в чужбина.

Наистина ли само това е изходът? Наистина ли само това е „ панацеята „ за всички наши икономически и кариерни проблеми? Ами ДА. Смело мога да заявя, че само работата в чужбина за момента може да ни даде увереност, спокойствие и поне някаква перспектива, пък била тя дори и временна.

Хората предприемат тази стъпка, защото нямат избор. Защото са неоценени, пренебрегнати от държавата и всичките й институции, и защото са уморени да се въртят в кръговрата на собствения си избор. Затова и правят нелекия избор за живота си, а именно да живеят и работят в чужбина.

Работата в чужбина често е нелека. Често хората са третирани просто като емигранти, като хора отишли да източват социалните фондове на страните от Западна Европа , но и това се преглъща, когато получиш месечно възнаграждение за труда си, което отговаря на усилията, нервите и времето, което си вложил в това, което вършиш.

Всички предразсъдъци на хората за нас, тяхната мнителност относно нас и качеството на нашият труд, който полагаме в чужбина се преодоляват, когато получаваш толкова, колкото си дал, когато знаеш, че ще има с какво да нахраниш детето си, когато знаеш, че получаваш сигурност. Затова и хората правят тази крачка, правят своя избор.

Техният избор е работа в чужбина, пък било и това бягство от ситуацията в собствената родина. И все пак никой по никакъв повод не може да те съди за решение, което си взел, защото това касае само теб и твоя собствен живот.Живот, който ти избираш как да живееш и съответно къде да си изкарваш парите.

Изборът да работя в чужбина

В днешната сложна и трудна социално- икономическа среда в нашата страна пред хората все по-често стои изборът дали да изберат работа в чужбина или да продължат да се самозалъгват, че това , което печелят съответства на труда, който полагат.

Голяма част от хората в нашето общество не искат да приемат, че положението, в което се намират самите те , а и цялата държава и нейните институции е съзнателен наш  избор. Всичко зависи от самите  нас, от това какви решения взимаме, от това колко време стоим безучастни на случващото се около нас, от това дали сме част от гражданското общество или такова въобще не съществува в нашата страна. Всичко зависи от това, с колко се задоволяваме, дали искаме още и още или просто повдигаме рамене и твърдим, че нямаме изход, че нямаме избор.

Е да, ама НЕ. Избор винаги има. Достатъчно е сами за себе си да решим какво искаме, как го искаме и кога го искаме. Когато не става тук решението е работа в чужбина. Хората казват, че работата си е работа където и да се върши, че никъде няма лесно. Да и това е вярно, но също така е вярно, че оценената работа е по-лесна. По- лесно се работи, когато знаеш, че дадеш ли ще получиш, а не чакаш с месеци да получиш изработеното.

Смелите и решителните хора не могат да стоят и да чакат някой да реши техните собствени проблеми. Те не стоят и не обвиняват държавата, политиците и кой ли още не за състоянието им. За всичко, което имаме или нямаме е виновна единствено и само нашата нерешителност.

Хората, които избират работата в чужбина не са авантюристи. Те просто държат здраво юздите на собствения си живот и знаят кога и накъде да завият. Те знаят какво искат, знаят как ще го постигнат, но осъзнават и колко ще им струва това. Знаят, че ще напуснат родината, семействата и децата си. Те знаят, ще бъде трудно много трудно да се адаптират в една нова среда сред непознати хора и чужд език. Те знаят,че много дълго време единствената им връзка с близките ще е Skype, но въпреки това избират работата в чужбина, защото животът обича смелите.

Ограничен достъп до пазара на труда

Ситуацията в България в момента обуславя ограничен достъп или въобще липса на такъв достъп на голям брой хора до пазара на труда. Това  е така основно поради две причини. Първата е свързана с дългия почти две десетилетия преходен период на промяна вида  на държавното управление на нашата страна, което от своя страна е свързано с трудна икономическа среда за фирмите и капиталовложителите, за крупните инвеститори и това стеснява драстично броя на работните места в страната. Втората причина за ограничен достъп или  въобще за липсата на такъв достъп до пазара на труда в страната е ниското ниво на образованието, което имат хората в страната, а не е малък и броят на хората, които са напълно неграмотни. Това до голяма степен пак се обуславя от сложната социално-икономическа среда в страната и липсата на добри доходи на голяма част от населението.

Хората в страната или работят за много ниско заплащане, което ги изправя на ръба на бедността, или са безработни. За все по- голяма част от тях решението е работа в чужбина. Те се принуждават да напуснат родината, домовете си, семействата и децата си за неизвестен период от време в името на това да осигурят на себе си и на тях  достоен живот- живот с достойни доходи и заплащане, което в собствената си родина не могат да получат. България не може да осигури на населението си работа и социални придобивки, които да отговарят на образованието и труда, които полагат.

Намирайки си работа в чужбина хората успяват да изплащат заемите си, да нахранят децата и родителите си, успяват да се почувстват нужни и значими с труда си за една държава. За съжаление тази държава не е тяхната родина. Родината за тях се е превърнала в мащеха и само работата в чужбина ги спасява от омагьосания кръг, в който се намират, както  самите те,  така и цялата ни държава. Но не бива да забравяме,че държавата- това сме ние и не бива да чакаме висша сила или какво и да е друго да подобри ситуацията в собствената ни държава. Всеки, който иска да живее добре трябва да положи усилия и да даде своя принос за подобряването на икономическата среда в България.

„Изтичането” на младите хора в чужбина

След завършване на средното си образование младите хора на България все по-често вместо да изберат да започнат кариерния си път в собствената си държава избират работа в чужбина. Този техен избор е продиктуван от множество фактори , но сякаш най-големият мотиватор за младите хора е заплащането. Именно заради това те избират да напуснат пределите на родината и да започнат работа в чужбина.

Младите хора са много импулсивни, емоционални и нетърпеливи. Те нямат търпението с години да се трудят за да достигнат определено кариерно стъпало. Те нямат търпението с години да търпят заплащането, което получават да не отговаря на трудът, който полагат и затова заминават да работят в чужбина.

Всички хора, които заминават да се трудят в чужбина плащат много висока цена затова, тъй като са далеч от дома и семействата си , но поне знаят за какво работят. Знаят, че трудът им има цена и на края на месеца със сигурност ще получат заплатата си. Знаят, че са оценени и трудът им има значение, а не се чувстват недооценени на фона на заплатите, които са получавали или са щели да получават в България.

Казах, че заплащането за младите хора, а и не само е един от основните им трудови мотиватори, но не е единствен. Това е една от основните причини след безработицата, поради които хората напускат пределите на държавата, но не и единствената. Нашите съграждани се научиха да оценяват и да обръщат все по-голямо внимание на трудовата среда, на трудовия колектив, на условията на работа, на спазването на трудовите  им права. Именно поради нехайното отношение на множество работодатели към всички тези фактори влияещи на трудовата мотивация на служителите и работниците, както и на избора им къде да работят всяка година се увеличава броят на хората, които са избрали работата в чужбина. Работейки в чужбина хората знаят, че трудът им ще бъде оценен и заплатен достойно.

И все пак ми се иска да вярвам,  че с напредването на възрастта и личното помъдряване всеки, които е решил да замине в чужбина ще осъзнае, че наистина камъкът си тежи на мястото и ще се завърнат по-опитни и търпеливи, и ще дадат своя принос за просперитета на родината.

Свободният достъп до Европа и трудовите й пазари

След подписването на договора за присъединяване на Република България към Европейската общност и влизането му в сила нашата страна стана пълноправен неин член. С това си членство нашата страна придоби множество права и позитиви, но и не малко задължения.

 Нашата страна ратифицира голям брой регламенти, директиви и конвенции.  По този начин тя уеднаквява законодателството си с това на европейската общност.

 С присъединяването си към Европейския съюз движението на хора, стоки и капитали стана много по-свободно. Хората се придвижват в чужбина много по-спокойно и лесно. Постепенно една след друга много европейски държави ни гласуват доверие и отварят трудовия си пазар и за българските граждани. Макар и все още с частични предразсъдъци към нашата нация европейските държави ни разрешават  достъп, и ни позволяват да докажем професионалните си качества, и на техните територии. Това ни дава право да се трудим легално и безпроблемно и зад граница. Поради тази причина, а и заради трудната икономическа обстановка в нашата страна много от българските граждани избират да започнат работа в чужбина. Едни от най-привлекателните държави за работа и нова начало за нашите съграждани са Англия, Гърция, Испания, Кипър, Малта, Италия, Франция, Германия и др.

Работейки в чужбина българските граждани имат същите права и задължения, както местните граждани. Плащат си данъците  и водят сравнително спокоен и достоен живот. Успяват да заделят и пари, които множеството от тях изпращат на близките си в България. Това са едни от известните ни причини поради,  които много от хората заминават и избират работата в чужбина. Всеки един от тях си има и свои лични подбуди да направи този избор и да започне работа в чужбина, а не в собствената му родина. Решавайки да заминат и да търсят прехраната си зад граница българите решават временно проблемите си с липсата на прехрана, но не е ли това едно ”малко” бягство от „големите” проблеми ?

Работейки в чужбина българите наистина успяват да се докажат професионално, печелят повече и са по-удовлетворени от живота си, но за съжаление винаги ще носят със себе си носталгичната нотка към родина и желанието този живот да го водеха именно в България.